Основна статия: История на Шанхай
Германска карта на града от 1888 г.
Шанхай по времето на династия Цин (1800-те години)
Улица Дзюдзян Лу, Шанхай, 1920-те години.
Преди да стане град, Шанхай е част от уезда (окръг) Сундзян, под управлението на префектура Суджоу. От времето на Сун, Шанхай постепенно придобива значение на важно морско пристанище и надраства административния си статут (днес Сундзян е само един от районите на Шанхай).
През 15 век (времето на експедициите на Джън Хъ) основното морско пристанище в устието на река Яндзъ е Люцзяган, намиращо се на около 35 km нагоре от Шанхай по течението на реката, в днешната провинция Дзянсу. Впоследствие обаче то губи своето значение поради затлачване със речни наноси.[11]
През 1553 г. изграждането на крепостна стена отбелязва разрастването на Шанхай като град. Около 1600 г. йезуитът Матео Ричи вече го споменава като важно място.[12] Въпреки това, до 19 век Шанхай все още не е сред най-значимите градове на страната и за разлика от други населени места в Китай, в него има сравнително малко исторически забележителности.
През 19 век обаче, ролята на Шанхай се променя драстично, тъй като стратегическото място при устието на река Яндзъ го прави идеалното място за търговия със Запада.
По време на Първата опиумна война през първата половина на същия век, за известно време Шанхай е под контрола на британските войски. Войната завършва през 1842 г. с подписването на Нанкинския договор, според които редица договорни пристанища, включително Шанхай, се отварят за външна търговия. Според допълнителния протокол на договора от 1843 г. и китайско-американското споразумение от Ванся (1844 г.), западните сили получават екстериториални права, които са официално отменени едва през 1943 г. (тъй като ефектът им губи сила към края на 1930-те години).
В хода на Тайпинското въстание от 1853 г., Шанхай е превзет от триада, наречена „Общество на малките мечове“, отделила се от бунтовниците. По време на боевете, дървеният квартал на Шанхай е разрушен, но чуждестранното селище не е засегнато, и китайците се стремат да стигнат до него в търсене на убежище. Дотогава на тях е било забранено да се заселват в това селище, но ограничението е премахнато през 1854 г., след което цената на земята там се увеличава значително.
През 1854 г. също така се провежда първото ежегодно заседание на Шанхайския градски съвет, в чиито задачи влиза управлението на чуждестранните концесии. През 1863 г. селищата на Великобритания и САЩ, разположени на западния бряг на Хуанпу, съответно по южната и северната страна на река Суджоу, се обединяват под формата на Шанхайското международно селище. Франция не участва в съвета, съхранявайки независимия статут на френската концесия в Шанхай, която е разположена западно от международното селище.
Китайско-японската война от 1894-1895 г. за контрол над Корея завършва с подписването на договора от Шимоносеки, според който Япония се присъединява към списъка на чуждестранните държави в Шанхай. Японците построяват първите фабрики в града – пример, последван скоро и от другите страни, което поставя началото на шанхайската промишленост.
До началото на 20 век Шанхай става най-важният град в Китай. Тогава Шанхай е център на популярната култура, на споровете на интелигенцията и на политическите интриги от ерата на Република Китай. Шанхай в даден момент дори се превръща в третия най-голям финансов център в света, след Ню Йорк и Лондон, и най-натовареният търговски град от Далечния изток. След идването на комунизма през 1949 г., Шанхай страда от тежките данъци на централната власт и от края на навлизането на чужди капитали, докато много от „буржоазните“ елементи в града са премахнати. След връщането на пазарната икономика в политиката на Партията спрямо Шанхай през 1992 г., градът успява отново да задмине бързо развиващи се градове като Шънджън и Гуанджоу. Днес той се смята и за един от моторите на китайската икономика и финанси. Шанхай има и своите проблеми като голямата имиграция и социалното неравенство между бедни и богати. Въпреки предизвикателствата, обаче, многото небостъргачи и модерния начин на живот в града често символизират ускореното икономическо развитие на Китай като цяло.
