Опустошаван 40 пъти в 2300 годишната си история, Белград (Belgrade) никога не успява да събере всички парченца и да заеме полагащото му се място в Европейската аристокрация. Въпреки това, леко раздърпаният му вид с неуморната си живост придава на Белград непретенциозна хубост и правдоподобност.
Белград е университетски град, научен и културен център на страната. Има над 30 музея и галерии, между които са Музеят на лова, на ж.п. транспорта, на сръбския географ Йован Цвиич. Също така има 7 театъра, филхармония и много киносалони. Всяка година през май се провежда фестивалът „Белградска пролет“, а през октомври детския международен фестивал „Радостта на Европа“.
Особно колоритни са старите квартали „Ташмайдан“ и „Палилула“. На улица „Скадарлия“ е „Белградският Монмартър“. Тук се събират художници, писатели, а през лятото идват и много туристи. Макар в Белград да има много дискотеки и естради, това че го няма старото кафене "Дарданели" – някогашно свърталище на белградските бохеми, лишава гостите на Стари Белград от възможността да почувстват поне визуално някогашната стара градска атмосфера. Кафаните и ресторантите са същинската памет на Белград. Те пазят твърде много от тази отминала атмосфера. Такова е заведението „Три шешира“, основано още през 1864 г. Името му се превежда на български като „Три шапки“. Наречено е така, защото на негово място преди това е имало фабрика за шапки.
Четири моста на река Сава свързват двете части на града – старата и новата (модерната), наречена Нови Београд. В Нови Белград е новата сграда на Скупщината, Галерията на модерното изкуство, много жилищни сгради, магазини, училища, разположени върху доскоро пусти блатисти и пясъчливи места край брега на река Сава. Оттук Нови Београд се слива със Земун.
Най-старото и забележително място в Белград е крепостта Калемегдан. Тя се издига на най-високото място, на носа образуван при вливането на Сава в Дунав. Високите, здрави стени, портите Стамбул, Караджорджева, Дефтердарева, Видинска, Леополдова, Стражевите кули и дълбоките ровове мълчаливо напомнят за отминалите векове. Подходите към Калемегдан и вътрешните дворове са превърнати в парк, украсен със скулптури. На една площадка, от която се открива панорама към Дунава, е издигната каменната колона на победата през 1928 г. Тя е увенчана с бронзова фигура на мъж, който държи в едната си ръка меч, а в другата – гълъб, символ на победата и мира. Скулптурата е елемент от визитната картичка на Белград и емблема на телевизията.
